Виртуалните сървъри (Virtual Private Servers – VPS) вече са достатъчно популярни като име, но все още са по-слабо използвани у нас. Както подсказва името им, това не са физически сървъри и затова няма знак за равенство между един сървър за приложение и една компютърна машина. На един физически сървър може да се стартират няколко виртуални сървъра. Броят им зависи от мощността на сървъра и от ресурсите, които се заделят за всеки VPS.

Например, ако сървърът има 12 GB оперативна памет, а за един VPS се заделя 1 GB, на машината могат да бъдат стартирани 10 или 11 VPS-а. Това е така, защото за да работят съвместно, виртуалните сървъри трябва да се управляват от софтуер, наричан виртуализатор или  хипервайзор, който също изисква оперативна памет. Минималният размер на тази памет е 512 MB, но е добре във всеки конкретен случай да бъде определен от специалист. Хипервайзорът се грижи паметта, заделена за един виртуален сървър, да не се използва от другите VPS-и. Така, когато един клиент наеме виртуален сървър, той получава сигурност, че работата и достъпът до неговото приложение няма да бъдат засегнати, колкото и посетени да са сайтовете на останалите клиенти, хостнати на същата машина.

Хипервайзорът може да управлява заделената за всеки VPS памет динамично. Нека вземем за пример Xen виртуализатора. Ако той работи в режим на „пълна виртуализация“, хипервайзорът не може да си „говори“ с кърнъла, а използваната от VPS-ите памет не може да бъде променяна. Когато се избере режим „паравиртуализация“, паметта, запазена за работа на всеки VPS, може да бъде променяна динамично.

Малко по-сложно стоят нещата с поделянето на мощността на процесорите в сървъра. Разпределянето на процесорния ресурс зависи от вида и настройките на хипервайзора. За да обясним това, първо трябва да въведем няколко понятия. Отново ще разгледаме Xen виртуализатора. Виртуалните машини се наричат още домейни, като това няма общо с домейн имената, които служат за достъп до вашия сайт в Интернет. Поделянето на процесурните ресурси от домейните се управлява от Xen Credit Sheduller (XCS), който още е известен като Мениджър на задачите.

На всеки домейн се предоставят определен брой виртуални процесорни ядра – VCPU (Virtual CPU). Те определят броя на физическите ядра, които един домейн може да „вижда“. Мениджърът на задачите динамично запазва за виртуалните ядра част от времето на физическите. Разпределението на ресурсите от Мениджъра на задачите става с помощта на два параметъра – тегло и лимит („waight“ и „cap“). В зависимост от техните стойности XCS решава кое виртуално ядро да пусне. Виртуалните ядра се подреждат на опашка, на която изчакват своя ред. „Теглото“ определя количеството процесорни операции (цикли), които един домейн може да използва. VCPU с тегло 128 има достъп до два пъти повече цикли от VCPU с тегло 64. Вторият параметър – „лимитът“ определя максимума процесорни операции, предоставени на един домейн, в проценти. Стойност на този параметър от 200 означава, че един домейн може да използва 100% от ресурса на две физически ядра.

Host.bg предлага няколко вида виртуални сървърис различен брой виртуални ядра и обем на оперативната памет. За клиентите, които искат да отделят електронната си поща на самостоятелна машина, със собствен IP адрес, е достатъчен най-ниският план – СТАРТ. Той се използва и от клиенти, които искат да вземат самостоятелни мерки за защита от спам. За да работят уеб сървър и база данни едновременно се налага да се наеме следващият план – Персонален, а съвместната работа на уеб приложение и сървър за електронна поща се посрещат от Бизнес плана. За да даде възможност на своите клиенти точно да изберат необходимия им виртуален сървър, Host.bg е добавил в плановете си серия от опционални параметри.

Когато един сайт изисква повече процесорна мощност, отколкото виртуалният сървър може да му предложи или променя много динамично своето потребление, идва ред на облачната услуга. На нея ще се спрем в следващ материал.


Етикети: , , ,