Интервю с управителя на Host.bg Сокол Соколов, дадено за вестник Computerworld. 1. Може ли да каже, че хостинг пазарът в България се намира в своята зрялост? Хостинг пазарът у нас отдавна е достигнал своята зрялост. В България се предлага пълният спектър от хостинг услуги. Наистина, има някои ниши, които не се експлоатират, така както на по-развитите пазари, но причината е в ниското търсене, а не в предлагането. Мога да дам пример с Forex хостинга. Това са специализирани виртуални сървъри (VPS-и) за търговия с валути. Този продукт се наложи преди повече от година в Европа, но в България и към днешна дата няма никакъв интерес. Със сигурност в страната има изоставане и по отношение на облачните услуги. Отново търсенето определя предлагането. Предимствата на тези услуги се реализират след включването на критична маса потребители. Фактът, че поне по моя преценка, това ниво на публичен интерес не е достигнато, принуждава доставчиците да предлагат „икономични“ версии на тази услуга. 2. Кои са най-големите предизвикателства в този пазар? В момента пред бранша има две безпорни предизвикателствата. Едното е свързано с очакваната поява в средата на следващата година на около 1000 нови домейн разширения. Става дума за имена, които са на най-различни езици, включително такива, които са изцяло неразбираеми за свикналите с латиницата потребители. Подреденият и комфортен свят на няколкото TLD домейна от високо ниво, като .COM, .NET, .ORG и т. н., в допълнение на регионалния домейн .BG, изчезва завинаги. На негово място идват индивидуалните правила на над 1000 доставчика, никой от които няма опит в предлагането на подобен род услуги. Другото предизвикателство е внедряването на IPv6 протоколът, който ще реши въпроса с недостига на Интернет адреси. 3. Какви са основните тенднеции при развитието на хостинг пазара у нас в момента (бум на е-магазини)? Благодаря за този въпрос. Ако мога да обобщя, тенденцията е да се появяват все повече сайтове, които имат много висока динамика в потреблението. Причините са най-различни. Активното използване на готови продукти увеличава неимоверно много броя на уязвимите сайтове. Въпрос на време е някой да се възползва от това и да превърне уязвимия сайт в инструмент с неясно предназначение. Сайтовете, които се рекламират от мейл кампании традиционно създават много високи пикове в потреблението. Типичен представител в този случай са сайтовете за групово пазаруване. Работата на уеб игри, уеб приложения или специфични услуги също е съпътствана от висока динамика в използването на хостинг ресурсите. Електронните магазини например, традиционно постигат високи пикове в потреблението, буквално дни или седмици след техния старт. Всичко това налага преразглеждане на услугата споделен хостинг. Към днешна дата, използването на специализиран софтуер за следене и управление на хостинг потреблението става задължително. 4. Има ли интерес към TLD-тa от ново поколение? Традиционно, българският регистрант на домейн имена проявява малък интерес към разширенията, различни от най-престижните .BG, .COM, .EU и .NET. Дори тази тенденция да се запази, все по-често ще ни се налага да отваряме сайтове с новите разширения. В момента потребителите проявяват невероятна находчивост при избора на име за своя сайт, заради изчерпаните смислеи и лесни за запомняне имена. Новите 1000 разширения ще предложат големи възможности в това отношение. Една част от новите домейни са категорийни имена: .CAR, .HOTEL и др. Те очаквано ще привлекат интереса на съответните браншове. В крайна сметка смятам, че ще има раздвижване на този пазар. 5. Кои са най-големите проблеми, които могат да възникнат от изоставането на страната ни по отношение на използването на IPv6? Като цяло, не очаквам сериозни проблеми по време на този преход. Професионалното сървърно и комуникционо оборудване отдавна поддържа тази версия на IP протокола. Същото е в сила и за най-разпространения уеб софтуер. Това, което остава да се направи е специфични софтуерни или уеб приложения да се ъпдейтнат до версии, съвместими с IPv6. За всеки доставчик това е различна по тежест задача. Любопитен факт е, че в съседна Румъния усредненият показател за навлизане на IPv6 е над 8%, докато за нашата страна той е под 1%. По този показател обаче България е по-близо до средното за Европа ниво и в случая Румъния е изключението. Въпросите зададе Стефан Станчев. Статията в Computerworld може да прочетете тук .


Етикети: ,