от admin | юни 18, 2012 | Без категория, Съвети |
 |
Когато стане дума за виртуализация, веднага правим асоциация с облачните услуги. Последните са спечелили медийното внимание и неслучайно завладяват и нашето. Това, за което потребителите обикновено не си дават сметка е, че облачната услуга представлява, както е популярно да се нарича, “слой за управление”. В достъпните за обикновения потребител услуги облакът управлява същите виртуализационни софтуери, които работят със или без управлението на облачния слой. В този материал ще разгледаме управлението на паметта |
в облака, както и в популярните виртуализатори за Linux – Xen и Open VZ. Когато трябва да се виртуализира операционната система Windows, хипервайзорът на Vmware печели предпочитанието на потребителя. В сферата на хостинг услугите обаче, тази ОС е по-малко популярна, затова няма да се спираме на Vmware. Памет в облака Облачната услуга и виртуализационният софтуер не е задължително да представляват един и същ продукт или да са от един и същ производител. В търсене на оптимални решения за пазара хостинг доставчиците изпробват различни комбинации. Използването на отделен хипервайзор е предпочитаното решение в момента. Това от своя страна налага някои ограничения на облачната услуга. Например – управлението на параметрите, определящи “мощността” на един VPS, един от които е паметта, е възможно единствено в рамките на един физически сървър. На практика ограниченето е в рамките на незаетата памет на най-свободния сървър от облака. Лесно може да се установи дали една услуга предлага поделяне на ресурса на повече от една машини по максималните стойности на паметта и процесорното време, обявени от доставчика. Управлението на паметта на клиентските виртуални сървъри се определя изцяло от възможностите на хипервайзорите. В това отношение технологиите за виртуализация с отворен код Xen и Open VZ са доста различни. Не е лошо потенциалните клиенти на VPS хостинг да проверят дали за приложението, което смятат да хостват, не е обявен препоръчителния начин за виртуализация. Паравиртуализационната платформа Xen предлага почти всички удобства на наетия сървър. Клиентът работи със собствено копие на Linux кърнъла и може да зарежда предпочитани кърнъл модули. Това води до предвидимо взаимодействие с физическите ресурси и в крайна сметка до по-висока надеждност и предсказуемост. OpenVZ от своя страна използва операционна система с модифициран кърнъл за виртуализационните функции. Хипервайзорът изисква по-малко ресурси за себе си и може да предложи по-висока производителност. Подход към паметта на OpenVZ Първо, когато в OpenVZ е обявена 256 MB гарантирана памет, това означава около 232 MB. Приложенията могат да запазват целия размер с malloc() например, но когато се опитат да го използват, най-вероятно ще блокират. Това се оказва и най-сериозния недостатък на OpenVZ. Компилаторите и някои приложения, като Java например, които запазват различно количество памет от това, което обикновено използват или изобщо не могат да стартират върху по-ниските VPS планове или се държат нестабилно. За пакет състоящ се от уеб сървър, MySQL и PHP отношението на използвана към запазена RAM е около 1:1.5. Ако искате да стартирате Java приложение обаче трябва да се съобразите с отношение 1:5. В допълнение OpenVZ не предоставя информация за свободната памет на клиентския VPS. Параметрите в /proc/meminfo, както и Linux командата “free” дават паметта на хостващата машина, а не на виртуалния сървър. Като предимство на OpenVZ модела на използване на паметта може да се изтъкне, че дисковият кеш и буферната памет не се отчитат в квотата на потребителя. Така на хостинг машини с OpenVZ, които не са натоварени, един VPS може да покаже по-висока производителност отколкoто своя аналог върху Xen. Управление на паметта от Xen Управлението на паметта в Xen е лесно за обяснение. 256 MB са точно 256 MB, както при наетите сървъри. Този сегмент от паметта е изцяло запазен за конкретния VPS. При необходимост от повече памет, хипервайзорът започва да използва Swap мястото. Всеки Xen виртуален сървър се предлага с конфигуриран Swap дял, чийто размер е равен или по-голям от размера на предоставената RAM памет. Така, когато наемате VPS с 384 MB памет, какъвто е най-ниският план на Host.bg, приложенията могат да работят с до 768 MB. Това е особено полезно за посрещане на пикови натоварвания. Наличието на Swap-а определя начина по който се обслужва пиковото потребление на паметта от VPS-а. Когато VPS върху Xen има нужда от повече памет първо се използват кеша и буферите. След това започва да се използва Swap делът. Колкото повече място от него се заема, толкова по бавна става работата на приложението. Това в крайна сметка прави поведението на VPS върху Xen по-предсказуемо. OpenVZ разполага с две технологии за обслужване на пиковите натоварвания. Пиковата памет (Burstable RAM) в последните години се конкурира с внедрения в OpenVZ кърнъла VSwap (Virtual Swap). Burstable RAM на практика не променя модела на управление на паметта и неговите недостатъци, но все още се предпочита от някои доставчици защото е “проверена” технология. Разликата между стандартния и виртуалния Swap е, че вторият не използва реално дисково пространство. Вместо това се изпълнява емулация, за която се ползва паметта на хост машината. OpenVZ изкуствено забавя работата на клиентския VPS, за да наподоби обичайната работа със Swap. Работата на VSwap все още не е надеждно тест¬вана с някои от популярните Linux дистрибуции. В заключение… Повечето от специалистите смятат, че Xen се справя по-добре с управлението на паметта и по-пред-сказуемо с пиковите натоварвания от OpenVZ. Host.bg предлага еластичен VPS хостинг, използващ хипервайзора на Xen. Нашият отдел от системни аднимистратори са на ваше разположение 24/7/365 при необ¬ходимост от съдействие или съвет при избора на софтуер и приложения за виртуалните сървъри. Повече за нашите VPS сървъри,които започват с цени от 24,50 лв./м може да откриете тук.
от admin | февр. 18, 2012 | Технологии, Услуги |
Виртуалните сървъри (Virtual Private Servers – VPS) вече са достатъчно популярни като име, но все още са по-слабо използвани у нас. Както подсказва името им, това не са физически сървъри и затова няма знак за равенство между един сървър за приложение и една компютърна машина. На един физически сървър може да се стартират няколко виртуални сървъра. Броят им зависи от мощността на сървъра и от ресурсите, които се заделят за всеки VPS.
Например, ако сървърът има 12 GB оперативна памет, а за един VPS се заделя 1 GB, на машината могат да бъдат стартирани 10 или 11 VPS-а. Това е така, защото за да работят съвместно, виртуалните сървъри трябва да се управляват от софтуер, наричан виртуализатор или хипервайзор, който също изисква оперативна памет. Минималният размер на тази памет е 512 MB, но е добре във всеки конкретен случай да бъде определен от специалист. Хипервайзорът се грижи паметта, заделена за един виртуален сървър, да не се използва от другите VPS-и. Така, когато един клиент наеме виртуален сървър, той получава сигурност, че работата и достъпът до неговото приложение няма да бъдат засегнати, колкото и посетени да са сайтовете на останалите клиенти, хостнати на същата машина.
Хипервайзорът може да управлява заделената за всеки VPS памет динамично. Нека вземем за пример Xen виртуализатора. Ако той работи в режим на „пълна виртуализация“, хипервайзорът не може да си „говори“ с кърнъла, а използваната от VPS-ите памет не може да бъде променяна. Когато се избере режим „паравиртуализация“, паметта, запазена за работа на всеки VPS, може да бъде променяна динамично.
Малко по-сложно стоят нещата с поделянето на мощността на процесорите в сървъра. Разпределянето на процесорния ресурс зависи от вида и настройките на хипервайзора. За да обясним това, първо трябва да въведем няколко понятия. Отново ще разгледаме Xen виртуализатора. Виртуалните машини се наричат още домейни, като това няма общо с домейн имената, които служат за достъп до вашия сайт в Интернет. Поделянето на процесурните ресурси от домейните се управлява от Xen Credit Sheduller (XCS), който още е известен като Мениджър на задачите.
На всеки домейн се предоставят определен брой виртуални процесорни ядра – VCPU (Virtual CPU). Те определят броя на физическите ядра, които един домейн може да „вижда“. Мениджърът на задачите динамично запазва за виртуалните ядра част от времето на физическите. Разпределението на ресурсите от Мениджъра на задачите става с помощта на два параметъра – тегло и лимит („waight“ и „cap“). В зависимост от техните стойности XCS решава кое виртуално ядро да пусне. Виртуалните ядра се подреждат на опашка, на която изчакват своя ред. „Теглото“ определя количеството процесорни операции (цикли), които един домейн може да използва. VCPU с тегло 128 има достъп до два пъти повече цикли от VCPU с тегло 64. Вторият параметър – „лимитът“ определя максимума процесорни операции, предоставени на един домейн, в проценти. Стойност на този параметър от 200 означава, че един домейн може да използва 100% от ресурса на две физически ядра.
Host.bg предлага няколко вида виртуални сървърис различен брой виртуални ядра и обем на оперативната памет. За клиентите, които искат да отделят електронната си поща на самостоятелна машина, със собствен IP адрес, е достатъчен най-ниският план – СТАРТ. Той се използва и от клиенти, които искат да вземат самостоятелни мерки за защита от спам. За да работят уеб сървър и база данни едновременно се налага да се наеме следващият план – Персонален, а съвместната работа на уеб приложение и сървър за електронна поща се посрещат от Бизнес плана. За да даде възможност на своите клиенти точно да изберат необходимия им виртуален сървър, Host.bg е добавил в плановете си серия от опционални параметри.
Когато един сайт изисква повече процесорна мощност, отколкото виртуалният сървър може да му предложи или променя много динамично своето потребление, идва ред на облачната услуга. На нея ще се спрем в следващ материал.
от admin | май 26, 2010 | Технологии |
С изпреварващия ръст на мощността на сървърите спрямо тежестта на стандартните уеб услуги и приложения, виртуализацията се превръща в удобен и все по-търсен инструмент за постигане на по-висока гъвкавост и надеждност. VPS плановете дават възможност на потребителя самостоятелно да контролира и гарантира работата на уеб услугите, които предлага. Пълното разделяне на операционната система и приложенията от хардуера и капсулирането им във виртуални машини предоставя нови възможности спрямо традиционния начин на експлоатация на сървърите. С използването на VPS например може да се намали времето на преустановяване на работата на сървърите (downtime), свързано с изпълнението на задачи по хардуерната поддръжка.
Хостване или хипервайзор
Индустриалните стандарти, свързани с x86 системи включват два подхода за виртуализация. При първия, виртуализационният слой се инсталира като приложение върху операционната система. Както може да се предвиди, тази архитектура е подходяща за широк кръг от хардуерни конфигурации. При втория подход, виртуализационният слой, наречен още хипервайзор, се инсталира директно върху чиста x86 система. Тъй като хипервайзорът има директен достъп до хардуерните ресурси, вместо да стига до тях през операционна система, той осигурява повече ефективност и гъвкавост при управлеието им. VMware Server 2.0 е пример за хостнат виртуализатор, докато продукта на Xen представлява хипервайзор.
Виртуализация, паравиртуализация или хардуерна виртуализация
При паравиртуализацията, ядрото на операционната система – гост е модифицирано специфично за работа с хипервайзора. При работа с виртуализатора на Xen, първата инсталирана операционна система се зарежда автоматично и придобива привилегии както за управление на останалите, така и за директен достъп до физическия слой. Администраторът трябва да се логне в dom0 (идва от „domain 0“) за да управлява следващите гост ОС – domU. Върху dom0 могат да работят модифицирани версии на Linux, NetBSD и Solaris, както и някои UNIX ОС. Едно от основните предимства на паравиртуализацията е, че с нейна помощ се постига по-висока производителност.
Пълната виртуализация, от своя страна, осигурява работата на оригинални ОС. Оригиналното, немодифицирано ядро предлага някои привилегии, като достъп до процесора например. На практика, хипервайзорът създава CPU емулация, към която се обръщат инструкциите на гост операционната система. Virtual Machine Monitor (VMM) се съдържа в хипервайзора. Макар да се представя понякога като отделен вид, на хардуерната виртуализация трябва да се гледа като на машинно ускоряване на работата на хипервайзора. Вградени виртуализационни възможности се предлагат както от процесорите на Intel (Intel-VT), така и от AMD (AMD-V). Хардуерната поддръжка може да се ползва от немодифицирани гост операционни системи. Работата на такива ОС с хипервайзор, при наличието на хардуерно ускоряване, се доближава по ефективност до паравиртуализацията, при аналогични останали условия.
